Реклами

Чантата от Т.

Чантата от Т. пристигна в петък. Влакът спря в 17.20  и услужливата и усмихната ж. п. служителка ми я връчи, след като ме „изпита“ каква е тази чанта. Казах ѝ не само каква е чантата, а и какво има вътре, след което ми я даде, а аз ѝ благодарих.

За последно видях въпросната чанта във вторник, оставяйки я  на пейка пред гара Т., за да взема сандвич, след което с променено решение, след като говорих с началник влака, реших да сменя маршрута на прибиране. Така чантата остана в. Т. На следващата спирка – С. забелязах липсата, помолих ж. п. служител да съдейства, след което той ме заведе на втория етаж на гаровото здание, и след плаха почуда открехна една врата и излизайки, ме въведе в стая, наподобяваща космически кораб в късен соц. стил. Голямо табло по цялата дължина на стаята, показващо моментното положение на всички влакове във областта. Срещу таблото няколко по-малки табла, зад които седяха двама мъже. Единият звънна в Т. и констатира, че наистина чантата е там. За него единственият вариант беше да хвана обратния влак за там, иначе щели да ѝ се загубят следите. Просто нямало практика в БДЖ да транспортират такъв багаж. Тази идея не ме привлече и се качих на влака за П.

Не че в чантата имаше нещо кой знае какво – някакви дрехи, но исках да си ги върна. След съвет от познат же-пеец потърсих началник влака, който се оказа кондукторката от предния влак. Тя каза, че на другия ден по същото време, със същия влак, нейните колеги ще ми доставят чантата. Това не било практика, но те ѝ били приятели и затова. На другия ден чантата я нямаше – ж. п. служителите в Т. не знаели за такава чанта и следователно не я дали.

Така че, на следващия ден звъннах направо в Т. и жената на телефона не бе и чувала за забравена чанта, но ме посъветва да телефонирам, за всеки случай, на следващия ден, когато колежката ѝ била на работа – тя можело и да знае нещо. Сторих това и чудо – жената знаеше за чантата и предложи да я изпрати до С., а нататък до П. аз да организирам пътуването. Изпрати я, и даже звънна на колежката си от С., която на свой ред  прати чантата по влака от 15.00.

Отидох на гарата в П. малко по-рано, но честотите на съвсем новите озвучителни уредби не бяха настроени и не вършеха работа. Жената от „информация“ сви рамене от този факт, но все пак успях да разбера, че трябва да съм на 5 коловоз. Влакът дойде, трима служители на средна възраст слязоха „от работа“, и в ръката на едната служителка видях чантата си. Тя попита за началната точка на пътешествие на чантата, явно я приемаше за ценна вещ, която не бива да попада в ръцете на случаен човек.

Възхитен съм от отзивчивостта на служителите ( с които лично или по телефона разговарях) на тази тромава институция БДЖ,  нямаща институционална рамка, с която да реагира на такива случаи.